Презрамките и бяха тънки ,
като кръста и ...
Гърбът и гол като начало...
Страстта му , ток по пръстите
копнееше за гъвкавото тяло...
А роклята и , тази втора кожа ,
прилепнала по хиляди желания ,
бе тъй красива , чак до невъзможност ...
и го превръщаше в страдание...
Но, той седеше тихо и попиваше
извивките на дрехата страхотна...
Нозете и обути в черно ,
предчувстваха и стон и вопъл...
А токчетата , ножове корави ,
пробождаха мечтата му жестоко ,
минавайки край него самочувствено ,
с един подхвърлен поглед ,
от високо ...

аз бих измислила друг край...
понеже съм позитивно настроен човек...та защо да не се получи сбъдване на мечтата, а?...

прегръдки от мен
за една Ротация...
душа изпълнена...
с топлина и грация...
:)

Защото може би е трудно...

ами и животът е труден...ама го живеем...
извинявай тази вечер съм в особено настроение.
а-а-а, виждам, че си се справила с качването на клипове, Форинър са страхотни!!!
поздрави!

И аз съм в особено настроение...имам чувство за краен предел ...но като се сетя , че може да е по-лошо , хаха , се стягам...в кръста , тънкия...

na men mi haresa i taka s tozi krai... strahotno e

както обикновено :))

Знаеш колко ме вълнува кратката изразна форма , нали ? Този път ти си ме надминала , за което ти благодаря и ти желая много любов и в следващата година !!!

:))))))
хм...а знаеш ли какво идва след крайния предел...

Не ми се мисли...

ех аз ще кажа...следва нов предел, към който да се стремиш, да преодоляваш...да изнемогваш...познато ли ти е...щото на мен да...
и тогава...единственият изход е....да поемеш едно необикновено пътуване...да излетиш!
аз това лято излетях. "птичият поглед"...е единственият изход от борбата с пределите...понеже в Небето няма предели...там откриваш Силата...и Свободата...и Любовта...
а тук...все се бориш с предели..до изнемога...ами не е работа!
пак поздрави за теб!

че няма нужда от коментар . Аз съм възхитена и просто ти свалям шапка . Поздрави :-)))

Благодаря ти !