Сърцето си в заблуди омотава,

наказва в мрака бели сетива.

Самотната любов оставя

на хляб и на вода в нощта...

 

Очите си затваря в тъмна

полузаспала тишина,

а в нея някога ще съмне ли,

за да прогледне в любовта?

 

Нозете си потрепващи не може

да лъже дълго, все така,

когато те дори в съня и

към нечия любов вървят!

трогателно е! много!
и силно!
ето как си представям развитието...ех, нямам време да го напиша в рими...но нищо:

както си върви в нощта, в тъмата, се спъва и пада...право в обятията на Любовта! :)))))

пожелавам го на всеки!
и на теб най-вече, мила Ротация!
прегръдки!
песента не мога сега да я чуя, за съжаление..но по-късно ще се върна да я чуя...
лек ден!

Твоето чувство за хумор ме поразява !

да се върви,да не се спира...

нали...ами аз по принцип нямам много чувство за хумор..определям се като сериозен, дори свръхсериозен човек, малко моралист си падам, и идеалист...и такива неща.
но защо те занимавам със себе си, чудя се...

надявам се да си добре,
да грее Слънце в твоето сърце:):):)