Винаги съм обичала лошото време, в буквалния смисъл !
Голяма романтичка съм ,разнежвам се пред най-обикновени неща , имам очи да видя красотата къде ли не , но не за пухкавата, бяла зима става дума .Става дума за онова дъждовно, ветровито време, което ни застига по улиците , в тъмното , с торби в ръце , тръгнали с неясна представа за утре към дома ...
Това лошо време ускорява крачката , превръща домовете ни в магнити, които ни теглят за да ни приютят, щем не щем да се приберем и за хиляден път да сме заедно . Това лошо време ни дава пореден шанс да се опитаме да си кажем две думи , да помълчим заедно , и да разберем , че щом сме двама можем по-лесно да понесем лошото време и утре .
Няма нищо по-хубаво от лошото време !

няма нищо по-хубаво от лошото време :))) и от чаша капучино и домашен сладкиш, докато си сушиш краката :)) поздрави и усмивки, миличка :)

когато времето се "развали", всичко ми е оправено на мен тогава. обичам вятъра, хладината и дъжда, създават ми усещане за движение, за динамика и това ме предизвиква да се съживя повече :)