Във тишината на една въздишка,
дантелените тайни ти разкривам...
И ставам нежна буря пред затишие,
но първо...нека те открия !

красиво е, много!

В тишината на една въздишка
ще скрия плахата надежда,
че не съм заплетената нишка
на времето в кълбото прежда...:)))

Както всичко останало, поезията е паралелен свят... Може да съм малък,да съм помъдрял в мечтите,но съдбата не ми дава реалност...или аз не я достигам : )