Не беше прекалената светица,
онази, дето Бог не би харесал.
И щастието нейно се преплиташе
с болезнени остатъци от мъка...
Но беше странна, сричаше молитви
за тях, за враговете недостойни,
за лошото, с което са пропити,
с любов да им се върне двойно.

Кратко и човешко. Харесвам такива стихове!

Но точно святост иска се
за враг да се помолиш.

Страхотно стихотворение!
Бъди здрава.:)))

Благодаря ти!
Всяка сутрин си казвам мислено една молитва:
Господи, дай здраве на мен и сина ми, за да се обичаме още по-силно. Дай здраве на старите ми, да си се гледат. Дай здраве на близките ми, да са ми опора. И дай здраве на враговете ми, за да забравят , че съществувам.

че не видя каква въздишка отроних, след като прочетох отговора ти. Ще ми дадеш ли молитвата си назаем?:)

Дойдох да ти споделя мислите, с които се събудих:

1) Врагът те оставя на мира, само ако той самият има проблеми.
2) И да се моля за добруването му, това едва ли ще го направи по-добър човек, щом е станал враг изобщо.
3) Врагът не забравя за съществуването ти, ако се чувства добре, защото ти, всъщност, си съществуването му.
4) И все пак, молитвата е мъдра и аз я харесвам и прегръщам като своя, защото ме кара да се чувствам по-добре.
Благодаря ти.:)

Врагът също може да се вразуми, защото здравето за мен е щастие и за добри и за лоши. Всекиму според заслугите, Всевишният е справедлив !

е по-добре от "Аман!", безусловно.:))

"Прощавай на врага си 70 пъти по 7"