Езерото , царството на спомени,
в синя дреха влиза през прозореца...
Ноктите са скрити , и набрани розите ,
нищо общо с кухненската проза .

Вълците мълчат , за днеска сити ,
ближат следобЯдната умора...
Душат на вълчиците игрите ,
точно както е при хората .

Няма и следа от остри ръбове...
Поглед в черно дрехата разсича...
Блесва ослепителния хълбок
и го буди до циничност....

Чудо!
Чудесница!

Наистина ли ти харесва? Радвам се...

... ми харесва! :)))
Приличаш на онези дълбоко-духовни мъдреци, които не съзнават колко са истински и поетични.

Знам, че съм дълбокопотъваща в нещата, но твоята оценка е чест за мен.

Много драматично,но все пак "блесва ослепително"накрая...
Благодаря!