Докато си мълчал и си премислял ,

са тръгнали онези влакове ,

в посоката на гола истина ,

че времето не спира и не чака .

 

Ужасно е , когато си преминал

през дългата война на чувства ,

да се самоплениш , да дезертираш ,

и да се впишеш във изкуството .

 

Най-странно е , когато си достигнал

Бленувания бряг на щастието ,

във краткостта на тихо мигване

да си отидат страстите .

е стиха Ротация мила.Камшичен някак,но прекрасен.
С обич-Шери.

Без страстите живота губи смисъл
обричаш се на тъжно ежедневие
И всеки мислещ ум ще се запита
това живот ли е или живуркане?

Най-странно е, когато си достигнал
Бленувания бряг на щастието,
във краткостта на тихо мигване
да си отидат страстите.

Не странно, а направо страшно, ако питаш мен...

А страшно ще е ако Всевишният ти отнеме правото на щастие! Но, когато точно Той ти го даде и ти надменно не го приемеш, ще си плащаш до девето коляно.

"акО-то". ;)
Защото го разбрах точно както разяснението ти за деветото коляно. ;)

Правиш ме щастлива, когато видя , че си чела скромните ми неща, благодаря ти, мила!

Оригиналните метофори са по-силни от някои клишета