Не зная защо, но в един миг реших, че не губя, когато не печеля! 
Няма как да загубя, когато трупам впечатления, за хората около мен, за самата себе си...
И се чувствам като онези, дето излизат от телата си и наблюдават от високо какво се случва с тях и с техния свят...и със света на другите...
Не мога да се сърдя на себе си, че имам надежда да се срещна с добри хора/мъже/, а не ги срещам...
Не мога да се сърдя , че не получавам любов от хора, на които не им е дадено да обичат, а само да ги обичат, примерно..
Не мога да се сърдя на хора слепи и глухи за мен и душата ми...
Толкова им е дадено, но те не го знаят и трупат дивиденти за самочувствие...
Не мога да се сърдя на хората, които не ме разбират, ще ме разберат само когато им се случи моята случка, примерно.
Винаги съм била компромисна, съм и ще бъда, защото ми е дадено...
Ех, и малко съм се самонаучила да бъда...

не мога да се сърдя...
Само да обичам.
Честита пролет!

За това така съм и написала, не мога да се сърдя!
Големите загуби раждат нормални прозрения, много е страннен живота. И както в едно мое скромно стихче съм казала, живота е остатъка до утре, и може би в това е чудото. И още нещо, родена съм за да обичам , и мразя аз омразата!

и още ще ти се даде.Мъничка четирилистна детелинка ти изпращам,да ти напомня ,че имаш още за получаване :)))