Сънувам се море разлюшкано,
не искам  пристан да ти дам...
и сам си там, сред моите вълни...
на бели пръски рапилян...
Сънувам се небе навъсено...
в което искаш да политнеш...
Но, с властен глас аз викам
ветровете, и те покорно
идват с дъждовете си...
и чупят твоите криле...
От болка се събуждам...
превърната в копнеж...

интересно...чупят твоите криле...от болка се събуждам...сякаш твоите криле биват счупени, а не нечии други...
това за мен значи, погледнато чисто психологически, че в действителност не искаш да чупиш (или да предизвикаш счупването на) ничии криле, но някакъв гняв те гризе и търсиш как да го освободиш, по-точно да освободиш себе си от гнева...
успех!

Tекстът на "Морето в мене" е мой...дълбоко преживяна емоция...и всичко се повтаря...и доболява...