Вълнува я, ужасно я вълнува,
възбужда в нея правене на грешки...
И тялото и жадно го сънува,
захвърлило на пода тънка дреха...

Убива я, тъй бавно я убива,
със болката докато го очаква,
и в розов миг от радост се опива,
че няма как  да е нечакан...

Докосва я, тъй нежно я докосва,
а мислеше... не може да се влюби...
В горещата му нощ пристъпва боса,
светът и в този миг се казва любене!

4udesno mili4ka...

"светът и в този миг се казва любене"

Ноу комент.;)))