Колко още ще чакаме истинският живот да тече извън нашия измислен, балкански живот-синдром....се питам и унивам....в собствената си неспособност да се разкрещя, за да ме чуят и да закрещат с мене....

Имам чувството, че всичко живо с що-годе прилично ай кю се изтегли в чужбина още преди 10-15 години и оттогава неусетно се примирих да съм обкръжена предимно от малоумници. Малоумници на пътя, в учреждениата, навсякъде...

Ох, една безумна оптимистка е до болка отчаяна....от себе си...