Косата и мокра го чака ,
напомняща тъжна любовница ,
часовник безмилостно трака
и няма виновни .
Слухът и напрегнат примира
да чуе дума разнежена...
а нещо във нея умира
от липса на нежност...
Косата и бавно изсъхва ,
напомня за сълзи преминали ,
сестри на реките пресъхнали ,
в нейното минало .
Навънка се сменят сезоните
и времето в нея се сменя .
Остава и само да помни
дните си с него ...