Недей да обещаваш цветни спомени,
че спомени такива ме разбиват...
А щастието старо ми напомня
как могат те да доубият
остатъка във мене от надеждата
за лятната любов в красива есен...
За танца на телата..и за песните,
които ще напишем с теб без думи...
Недей да обещаваш нищо, чу ли ме!
Дори листата не помръдват...
Да помълчим един до друг, приседнали,
преди поредното ни  тръгване....

Поредният ти силен стих. Кратък,точен , силен. Право в сърцето ...

Не знам какво друго да напиша, може би че ме правиш за малко щастлива...