Тя остана да живее в неговия роден дом
след смъртта му ,с неговите съкрушени,
стари родители ...В почти ежедневното
присъствие на роднини, в неговото
болезнено отсъствие и натрапчивите
спомени от отварянето на пътната врата
и тихия му смях , познатите стъпки ,
кимването ...Тя чуваше даже
мълчанието му...този добре изпитан начин
да наказва провинените ...
Животът и с него приличаше на хубава песен...
Тя можеше да се облича както иска ,харчеше
пари без отчет за тях ,пътуваше много ,
ходеше на женски партита , а обстановката
в просторния им дом зависеше само и
единствено от нейните желания !
Тя заслужаваше неговото мъжко доверие.
Беше вярна жена , вярна на съпруга си , на детето си,
на дома си , вярна беше дори на свекърва си !
Боже , колко много и завиждаха за щедростта му!
Той бе хубав , строен мъж , душата на тайфата,
широко скроен , около него се дишаше свободно,
но искаше същото и за себе си .
Даваше съгласието си за всичко , което трябваше
да се купи ,нови мебели , ремонти ,подаръци ,
Имаше ли пари , вадеше и раздаваше с едно
условие , да не го закачат за нищо .Иначе
започваше голямото чакане да се накани,
да му дойде музата , както обичаше да казва.
Месец , три , пет , да можеш да чакаш ,
и на края тя се заемаше и го свършваше .
И всички бяха доволни , особено той .
Но вече го нямаше , отиде на работа
и не се върна .
Всичко си беше постарому , само
дето той не се прибираше след смяна,
не сядаха да пийнат по едно питие ,
не се поскарваха за някоя глупост ,
не се сдобряваха след това в тяхната
щастлива спалня , не се къпеха заедно
в банята ,не ,не ,не, много не-та , само не-та...
Животът и не за първи път се обръщаше
на 360 градуса , но този обрат просто
и разказа играта , нищо , че беше
съдбовно калена , сега трябваше
да се оправя сама .
Когато Бог създава добрите влага много
от себе си , мислеше си тя , и като гледа
отгоре колко трудно се вписват в този
лош , хорски свят , си ги прибира рано...
много рано , жестоко рано...
Прав ли беше Господ , честен ли беше
с нея , не знаеше ...Знаеше само , че
трябва да се справи и сега , както когато
в ранно детство загуби майка си...

И ми звучиш тъжно.

Щастлива и успешна Нова година!

Без него съм вече 30 месеца...
Рядко се появявам, защото нама какво да споделя, а ако има, все е нещо тъжно...

Наистина трогващи думи...Ти си силна, но знаеш цената на това, да чувстваш душата си закалена ...
Има неща, които не могат да бъдат прежалени и забравени, но животът те е изпълнил и ти трябва да съумееш да го почувстваш всецяло.
Топли празнични дни ти желая!

Господ не пита дали някой иска да е силен...просто го нарочва...

Силна или слаба, наистина, никой не пита, когато изпраща изпитания. И нищо не минава толкова лесно и толкова бързо. Казват, че времето лекува, но никой не споменава колко точно време е нужно. А белезите остават - груби цикатрикси в душите ни.
Имаш писането, освен всичко друго. И тук си особено силна. Използвай го като хапче ......

да ти нарека добри дни,светли мисли и топли приятели!Всъщност, всичко което заслужаваш Стели.Сигурна съм,че ще го имаш въпреки болката или заради нея.Прегръщам те с най сърдечното желание,да те видя вдъхновена,в полет.