Поляга мъжкият му свят
до спящо безразличие...
Нощта потъва в лилав цвят,
а дните са двулични....

Приспива тихата си страст,
завива я с безличие,
разбира с болка в тоя час,
че любовта е ничия.

но и на всички, които я носят в сърцата си!

любов, любов...
всички пишат за любов..
чнг мила Стела
пожелавам ти...ами какво друго...освен Любов!
много, много, колкото ти душа иска!

Тя е само на тези, които я носят в сърцата си....

Къде ми се губиш, мило? ЧНГ и на тебе, здрава, жива и дълго обичана!!!

за сетивата ми. Липсва ми твоята поезия.

При твоя завиден талант да рисуваш мерено с думи....освен да ти благодаря, и да се зарадвам...

да ти нарека добри дни,светли мисли и топли приятели!Всъщност, всичко което заслужаваш Стели.Сигурна съм,че ще го имаш въпреки болката или заради нея.Прегръщам те с най сърдечното желание,да те видя вдъхновена,в полет.

хубав стих, направо стиска за гърлото:-)

Благодаря ти!