Днес се навършват три години от смъртта на един добър човек, моят човек, моят съпруг....И Господ обича добрите, сигурно, защото с особена щедрост се е вложил в тях!
Но, когато  види как трудно се вместват в (не)човешката лошотия, с голяма болка в сърцето си, Бог ги взема при себе си.....



Косата и мокра го чака ,
напомняща тъжна любовница ,
часовник безмилостно трака
и няма виновни .
Слухът и напрегнат примира
да чуе дума разнежена...
а нещо във нея умира
от липса на нежност...
Косата и бавно изсъхва ,
напомня за сълзи преминали ,
сестри на реките пресъхнали ,
в нейното минало .
Навънка се сменят сезоните
и времето в нея се сменя .
Остава и само да помни
дните си с него ...

сигурно не звучи кой знае колко утешително, но поне си имала щастието да споделиш с него част от земното си време... вечна му памет!

ти долипсва една сърдечна човешка прегръдка, оставям една тук...

Благодаря ти, винаги си особено мила с мен....На другия край на света, едно такова нещо значи стократно повече!

И на теб благодаря....Откакто се научих да приемам смирено реалността такава каквато е,
съумявам да се опазя от силата на липсата и на болката...

Но това не значи че няма да боли повече, независимо от времето... Не можеш да се опазиш от спомена , може да е и за добро . И не забравяй, че паралелния свят е редом с нашия , на разстояние, колкото една мисъл за обич.... или песен.
Добре че си тук, в блога - липсваше ми .

Когато разбирам, че липсвам на някого, благодаря ти..

Като една бавна , тъжна музика звучи това.
Поздрави, адашке :)