Налага и се друга да е....Трябва!
Налага се сама да се отлага
от плановете предни на живота...
Защото друг ако го стори, е жестоко.
Налага и се тя да опознае
най-ниското, тревата и росата,
да се загуби в истинско познание
за мъдростта на тишината...
На двора вятъра бушува,
и кърши клони и криле на птици,
а тя е в ъгъла на тихото....кротува,
досущ самотна като жиците,
останали със спомена за
прелетност.

12 06 08

стискам й палци
:)

бездумна ме оставяш.Винаги.Златна шепичка пякък искам да ти изпратя.Да ти свети където си, Любимост :)

Сърцето е моя господар, мило....То решава как да изразя едно чувство...Благодаря че надзърна в скромния ми блог.

:)