Дъждовното време с пуснати щори,
до капка в теб ме разтвори...
В най-кратките нощи с движения прости
телата ни пак си говорят...

Делим си поравно едно прегрешение
и всичко красиво делим си..
И бързаме бавно, без грам притеснение,
и планове сладки кроим си...

Светът се побира в едничко желание,
ръцете са тъй безпощадни...
И без обяснения и без оправдания,
за още и още сме жадни...

Делим си поравно едно прегрешение,
откраднати мигове сладки...
И бързаме бавно без грам притеснение...
Нещата красиви са кратки.

къде била песента ! Имай сутрешната ми благодарност, Стели . Ще си я тананикам през деня :)))

мелодична красота

дори и така да е,щастливец е този,който се познае в тези стихове

Тайно се надявам да е щастливец, за останалите съм сигурна, че са, дори много щастливи....Понякога са нещастно щастливи, но само понякога. Благодаря ти.

Dori da ne go znaqt ....

Как е дъжда в тоя Лондон . .

В Лондон няма дъжд, или почти няма. Бих казала че е ръмене.
За самотната ми муза това ръмене не е повод за вдъхновение...
Виж, за косата ми, този вид дъжд, лондонския, е манна небесна.
След поредното спръскване тя става ангелска, както казва
една моя дружка.
По-горе съм разказала за българския любовен дъжд!
Само в милата ми България могат да се случват такива красиви неща!!!

и затова едва сега те чета. Стиховете ти са готови песни... поне аз си ги тананикам върху познати мелодии :) Много, ама много хубаво пишеш!

По-скоро това е хоби, защото в БГ да се прехранваш с текстописане, е
да не станеш никога богат както в останалия свят..Там с една песен
можеш да преживееш райски живота си, а и внуците ти...
Но, това е друга тема, просто се радвам, че скромните ми неща ти допадат,
за което благодаря.

пиши, пиши .... :)

Иначе не ми се получава истинското вдъхновение...
Докато не пиша, ще чета вас, тези, които много харесвам!

че то кой не е така? Добре , че не ни съвпадат периодите, че успяваме да се четем :)