Потънала е в нечии обятия,
в съня си диша тя накъсано ...
Лицето му не вижда, сляпа е ,
от страст...но лентата се къса...
Без милост е поредното му тръгване,
с горчиво сладък вкус за още...
На кой ли този път да се разсърди
за краткостта на нощите...
На утрото, че идва толкоз рано ,
във стаята, с едно легло за двамa.

Затова всеки път търся нещо ново при теб.
Пристрастена към силните ти стихове. И никога не отминавам посланията с лека ръка . . .

на начина,по който изразяваш това,което чувстват толкова много хора.
Поздрав

strahotna poanta!