Вино тъмно за самотници,
чашата щастливо пълна..
Пътят с името безпътица,
още малко и ...ще тръгне...
Сякаш времето е спряло.
Гара на едно несбъдване.
Лека нощ, самотно тяло!
Да полегнем преди тръгване.

самата тъга е държала ръката ти, Стели...

На път съм да я победя тая тъга, мило, нямам много време за нея, но спомените ми я навяват....

Много хубаво стихче.Хареса ми...
Спомените са нашето огледало.
Весел уйкенд ...

Сърдечно благодаря!