Лондон, този безкраен град, този извиращ и врящ космополис, град в който се говорят 300 езика, колкото отнема и многократно дава!  И слава на Бога!  Пречистена, натъжена, носталгична, щастливонещастна, се прибрах след един концерт на LONDON BULGARIEN CHOIR, под диригенството на Десислава Стефанова!  Мистерия,  велико усещане за съпричастност,  препълнена зала, сълзите ми,  внезапния дъжд в една страдаща душа, отмиващ  горчилката.....Мили Господи, с какво толкова заслужих аз, грешната твоето великодушие, та  позволяваш  тая несравнима радост за сърцето ми? Хвала ти, и нека са повече онези като мен, които се докосват до чистото българско, наказани да са далече от всичко родно!

Аз в Родината си също понякога се разплаквам от подобни сантиментални повеи. Емоции не се обясняват, знам, но можеш да тъгуваш по място, на което си, защото се чувстваш чужда в него...

велико усещане за съпричастност.