ПРИСТАНИЩЕ I
ХРИСТО ФОТЕВ

Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!
Движение на влакове по релсите -
издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество - обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми...
Гласът ми пропълзява по въжетата
и ужасява корабните плъхове!
Аз разковах сандъка с портокалите!
Наистина ли съществува Африка,
Америка, Австралия -
о, блясъци
в кристалите на каменните въглища!
Как искам да отида аз във Индия,
в Япония, в Италия -
навсякъде...
И никъде да не отида - никога
да не напусна своето пристанище!
...Ще изгоря във въздуха - а слънцето
ме вдига със металните си челюсти!
Към ноздрите ми се надига сярата!
Желязото във всичките си образи
отново ме притиска до ребрата си...
А корабите - толкова изтънчена
и женствена е формата им,
толкова
са благородни тънките им профили,
че ме изпълва тъмно отчаяние!
Но... колко са крисиви цветовете им!
И хорота по стълбите бамбукови!
Ръцете им се движат непрекъснато -
познати ми са всичките им жестове!
Речта им е дъжда по раменете ми.
И аз вървя в дъжда със удоволствие!
На всекиго разбирам аз езика му,
Почитам боговете му,
страната му -
сърцете ми прилича на пристанище!
Пристанище, благодаря за твоето
пространство - за голямата ти работа,
в която и най-малките подробности
са пълни със огромно самочувствие!
Благодаря ти, весело движение!
Издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество - обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми,
открила и обикнала
света!

и флагове долу!

ли - кан !

ИСПОЛИН!

Поплаках си малко след прочита....

Дарлинг като слуша твоите текстове изпяти от Глория ... аз по обикновена ... просто си те прегръщам, защото си ми Слънчо ... един такъв топличък и сърдечен ... мой си :)))

Какво прекрасно стихотворение ! Много мъжко обяснение в любов .. на един град,на едно море.. И мене ме разчувства, благодаря !