Никога не е късно да разбера колко още може да понесе онази другата в мен, без която отдавна да съм рухнала....Сърцето ми кръв прокапа, когато разбрах, че няма да ми се случи несравнимата радост да прегърна детето си....Някъде по света  ...

Зеленият и  поглед го хареса,
и дрехата и влюби се във пода..
Нахълта страстно в същността му,

За кой ли път помисли, че е  злато
мълчанието странно и изчакващо,
на онзи мъж от племето на смелите,

Вино тъмно за самотници,
чашата щастливо пълна..
Пътят с името безпътица,