Това че иска да е честна
Подплаши всички прелетни
На стряхата на топлата и есен
Където те за отдих спряха
Разбра цената на живота им
Да казва не това което е
Докато я крадяха със очи
Се хвана във поредна
Изневяра на  сърцето си
Нима защото осъзнаха
Стотина очевадни разлики
Присъди бързи те раздадоха
В безсилието си задавени
Но овластени от делата си
Ах те са се самоубили
Със собствената си себичност
Достигайки ръба на пропастта
Че трябва тях да ги обичат
С обратната страна на любовта

Думите, които излизат от душата ти носят силния енергиен заряд на преживяното, осмисленото , изстраданото.
Можеш пак . . . да понесеш силата на една обич.

Как понякога една голяма обърканост се оказва неочаквано добра подреденост,
след вихъра на страстите....А думите, резултат от тях, се превръщат в малко наказание за проявената наивност...Гените са жестоко нещо....искаш да си изневериш, за да си по-доволен от ...вчера, а утре пак си същия, наивен.