Пътувам си днес в късния следобед, седнала на втория етаж на червения автобус, от Ганс Хил за Уалтамстоу, североизточен Лондон. По това време на деня, автобусите са пълни с хора от всички племена на света! Има си ред, качваш се от предната врата, слизаш от задната. Пререждането е абсурд!  В тази разноцветна картина никой никого не блъска, никой никого не натиска, никой не  диша във врата на другия, никой не роптае за нищо. Няма кой да те докосне дори....ей, така, с кофтия, уж без да иска. Рядко някой ще се опита да те ...бройне, и като го засечеш, разбираш, че е нашенец, балканец. Уффффф.... Ако все пак нещо се случи, вълшебните думички  sorry и thanks на мига влизат в употреба...Всеки втори, независимо от боята си, правостоящ или седнал, е грабнал по една дебела, ама дебела книга и .....чете вглабено, сякаш е сам в автобуса. Тези хора тук четат където сварят, като луди, вървят по улиците и четат, чакат по спирките и в метрото и пак четат, а ние, балканците....пушим. Та пътувам си аз на втория етаж, а пред мен  е седнал един младеж от най-горещата част на Африка, така изгорял от слънцето, чак до много черно, а на мястото до него, пътна чанта. Това беше единственото свободно място на втория етаж. В тоя миг англичанин на средна възраст, се запъти към тъмния младеж от екваториална Африка. Поиска му разрешение да седне, нооо, момченцето със самочувствието на цялото  племе Тахумба му каза, че там е неговата чанта и  работата няма да стане.  В автобуса настана още по-тягостна тишина. Мъжа от племето на диктуващите правилата на живота на една цяла планета, спокойния, сигурния, възпитания, обидно толерантния  англичанин само го потупа приятелски по рамото и слезе на  първия етаж на автобуса. Ето това е прословутата английска толерантност. А аз се замислих как така го правят, хем ни владеят, хем се държат като равни с нас, другоземците,  дето сме дошли неканени да им вършим черната работа. И още много въпроси си задавам, докато крастосвам този безкраен град, опознавам го, но дали ще го заобичам, не знам...

търпението, спокойствието, учитивостта им,
оръжия в ръцете за завладяване и владение.

поздрав

А ние къде сме?

четеше ли поне? ;)))
Аз лично щях да го перна през врата. Така трябва вече да се прави.

Негрото не четеше, а си тактуваше в ритъма на слушалките си....
А за перването през врата....ами точно това ни различава от англичаните....
И аз бих го пернала!

Много ясно, че ще четат - не са откачили от мизерия и страх дали утре ще има какво да ядат за разлика от тук в България. Когато са задоволени първичните нужди от нормален живот, човек започва да иска да се информира и образова. Докато ние продължаваме да живеем на ръба на оцеляването няма как да го гледаме тоя филм с четенето на книги по цял ден...