Лутане е мойто име,
чупене е моя звук.
Листът бял ме приютява

Налагат и да е послушна,
да "чисти" като тях във сряда,
и само в петък да си "пуща" душа,

Не зная защо, но в един миг реших, че не губя, когато не печеля! 
Няма как да загубя, когато трупам впечатления, за хората около мен, за самата себе си...
И се чувствам като онези, дето излизат от телата си и наблюдават от високо какво се ...

Докато си мълчал и си премислял ,
са тръгнали онези влакове ,
в посоката на гола истина ,

Езерото , царството на спомени,
в синя дреха влиза през прозореца...
Ноктите са скрити , и набрани розите ,

В СЪНЯ МУ Е КРАСИВА КУЧКА,
А ТЯ Е МИЛА, НЕЖНА И НЕОПИТНА .
СЪНУВА КАК ОПИТВА ДА НАЛУЧКА

И даже два пъти да изживее
онези...седемте години,
едва ли той ще проумее,

Вървиш си по утъпканите пътища ,
а моя път се вие все нагоре....
Във стръмното намирам тръпка ,

Цяла вечност се къпа
в любовни потоци...
Но Съдбата и направи сечено.

Усещам се отронен лист от вятъра ,
политнал неочаквано надолу...
Когато се родих и се разлистих ,

Не беше прекалената светица,
онази, дето Бог не би харесал.
И щастието нейно се преплиташе