Цяла вечност се къпа
в любовни потоци...
Но Съдбата и направи сечено.

Усещам се отронен лист от вятъра ,
политнал неочаквано надолу...
Когато се родих и се разлистих ,

Не беше прекалената светица,
онази, дето Бог не би харесал.
И щастието нейно се преплиташе

Във тишината на една въздишка,
дантелените тайни ти разкривам...
И ставам нежна буря пред затишие,

Хайде с теб да играем
на перо и на струна ...
изсвири ме ... до края ,

Излишни са думите!

Винаги съм обичала лошото време, в буквалния смисъл !
Голяма романтичка съм ,разнежвам се пред най-обикновени неща , имам очи да видя красотата къде ли не , но не за пухкавата, бяла зима става дума .Става дума за онова дъждовно, ветрови...

Научих се да бъда търпелива
и бързам само влака си да хвана.
И ставам даже по-красива,

Притихнала до тебе ляга
на кожата ми белотата...
Разбрах , любов не се отлага ,

На кожата му мрамора разбива
погрешните и спомени за гладкост!
Сънят и окончателно убива

Едно прилично пораснало момиче,
нейното себеобичане.
Има си дом, любимата стряха!

Музиката, този вълшебен подарък от Горе !
Богоизбраните, по гласовете ще ги познаете!